Волен Аркумарев, едно от младите лица нат Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), е природозащитник по образование и професия, но и по душа. Работи с много страст и ентусиазъм за опазването на лешоядите и други видове хищни птици. През последните две години бе отличен с три награди: приема ги не лично, а като признание за целия екип на БДЗП.

Най-голямата награда за мен е, когато видиш една птица, която е можело и да я няма, да лети гордо в небето над България и да отглежда своето поколение. Това доказва, че нашата работа и всички усилия наистина си струват за запазването на природата, такава каквато са я помнили и нашите деди, казва той.

От дете Волен има интерес към дивата природа. Смятам, че така съм се родил, казва той. Още от ранни детски години събира жаби, хваща гущери, змии, лови попови лъжички, по а домът му е като минизоопарк. От дете знаех, че моята съдба е предопределена да се занимавам с това и никога през годините не съм се отклонявал от този път, казва той. Днес това е професията му: от 20 години е част от БДЗП, макар да е още млад. Работил е по десетки проекти. Има солиден теренен опит, натрупан не само у нас, но и от експедиции в Турция, Етиопия, Намибия и Нигер.

Работата на природозащитниците на терен не е лесна: излизане по тъмно, мръзнене рано сутрин или дълги часове в жеги. Волен обаче намира за предизвикателство емоционалните трудности: най-вече загубата на птици, за които той и колегите му от БДЗП са отгледали от малки. Най-често това е заради отрови.

Отровите според Волен Аркумарев са една от най-големите заплахи за дивите животни: природозащитниците ги  наричат „тихият убиец“. „Когато поставиш отрова в дивата природа, ти не знаеш кой ще загине. Може да бъде птица, може да бъде животно диво или домашно. Но може да бъде и човек“, алармира природозащитникът.

Напоследък имаше драстични случаи на отровени лешояди, наричани „санитарите на природата“, при това в природни паркове. Трудно е да се каже дали тези случаи са повече, но със сигурност се установяват по-лесно и на труднодостъпни места, тъй като повече повечето птици са маркирани с GPS предаватели, разказа Волен Аркумарев в подкаста „Заедно за природата“ (еп. 9 „Младите и опазването на природата“).

Решението той вижда в работата с местните общности. Хората, които поставят отровни примамки, са малцинство. По-голямата част от животновъдите в Източните Родопи, където работим, подпомагат опазването на лешоядите, като предоставят свои умрели животни за за тяхното подхранване. Те виждат и смисълът от присъствието на на тези видове в екосистемата, каза още Волен.

През декември 2026 г. предстои обучение с международни експерти за по-ефективното разследване на инциденти с отрови, от които загиват птици. БДЗП си партнира с министерствата на околната среда и водите, както и на вътрешните работи. Този тип партньорства и сътрудничества даватвъзможност наистина в дългосрочен план да се постигнат целите за опазване на природата, които са не само цели на НПО-тата, но са цели и на националното, и европейското законодателство, обясни д-р Волен Аркумарев.

Бъдете активни, отстоявайте и подкрепяйте инициативи за опазването на природата, призова той. Всеки според него може да го направи още днес, телефона си: да намери зелена инициатива и да подкрепи с дарение, доброволчество или споделяне. Колкото по-голямо е ятото, толкова по-голяма тежест има то, посочи в заключение младият природозащитник.

Вижте целия разговор с Волен Аркумарев: епизод  9 „Младите и опазването на природата“ на подкаста ЗАЕДНО ЗА ПРИРОДАТА:

Гледайте всички епизоди ТУК

Този подкаст се излъчва по проекта “Заедно за природата” с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на участниците в разговорите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.

 

#ДействамеЗаЕдно
#ЗаедноЗаПриродата
#МГАП
#swissceft