Десетата национална биологична конференция (19 февруари 2026, АГРА, Пловдив) приключи успешно. Основните изводи са, че сектора се развива успешно и с бързи темпове, броя на производителите, площите и животните под контрол се увеличават с повече от 35% годишно. Съществува добър диалог между администрацията, производителите и контролиращите лица. Мерките и интервенциите за подпомагане работят, промените се обсъждат с бранша. От миналата година Министерството на земеделието даде възможност на оператори и КЛ да прилагат т.н. „фактор преработка“ при анализиране на лабораторните резултати за пестицидни остатъци при спазване на насоките на ЕК. Националният план за развитие на биологичното производство в България до 2030 г. се изпълнява, осигурени са необходимите средства за постигане на целите в плана. Все още нерешени проблеми са биорегистърът, както и трудният старт на Наредбата за зелени обществени поръчки, която задължава възложителите на обществени поръчки да купуват определено количество биологични храни.
Конференцията беше открита от д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА и съветник ан Министъра на земеделието и храните по биологично производство, Албена Симеонова – председател на УС на Българска Асоциация Биопродукти и Албина Ясинская, собственик на биоферма „Розино“ – носител на наградата на ЕК за най-добър биофермер – жена на 2025 г. Ето част изказването на г-жа Ясинская и нейното послание към участниците в конферецията:
„Биоземеделието и био животновъдството не са просто бизнес. Те са мисия. Мисия да пазим почвата жива. Да отглеждаме животните с грижа и уважение. Да произвеждаме храна, зад която стоим с името си. Днес повече от всякога трябва да сме единни. Да си помагаме. Да обменяме опит. Да изграждаме кооперативни модели, да развиваме директни продажби и да настояваме за справедливи условия на пазара. Скъпи колеги, пожелавам на всички ни една година с високи добиви, с малки загуби и със справедлива цена за нашия труд!“
Първият панел беше насочен основно към развитие на био производството, законодателство, преглед на изпълнението на Нционалния план за биопроизводство и предстоящи промени в интервенциите за подпомагане.
Илияна Бешкова, главен експерт в дирекция „Биологично производство“, представи данни за състонието на биологичното производство в България към 31.12.2024 г. и тенденциите в развитието за периода 2022 – 2024 г.. Част от представянето беше насочено към постигането на целите, заложени в Националния био план до 2030 г. и напредъка в изпълнението на дейнсотите в плана. Интересен детайл беше информацията, че БАБХ е започнала да изпълнява заложеният контрол за качеството на био плодовете в доставките по училищните схеми. Очакват се скоро резултатите от лабораторните анализи. Специално внимание беше отделено на възможността българските био производители да прилагат фактор преработка.
Кристина Йорданова – държавен експерт в дирекция „Директни плащания“ в МЗХ, представи резултатите от прилагането на еко схема „Биологично животновъдство“ през последните 3 години, резултатите и нуждата от прехвърлянето на подпомагането за биологично животновъдство като отделна интервенция в стълб 2 на Стратегическия план.
Христо Вълов – главен експерт в отдел „Биологични и агроекологични плащания“ в ДФЗ, представи данни за броя на подадените заявления, площите, броя на животните и пчелните семейства заявени за подпомагане през последните 2 кампании – 2024 и 2025 г. Представени бяха и данни за изплатените средства по интервенциите от ос 2 и екосхемата по ос 1 за последните 2 години. Не са платени само средствата по еко схемата „Биологично животновъдство“ за кампания 2025 г. Прави впечатление, че при сравняването на данните за заявените за подпомагане площи през 2024 и 2025 г. най-голямо е увеличението при еко схемата БЖ (42,2 %), следвана от интервенцията Биологично растениевъдство – преход (40,7%). Общо за подпомагане през 2025 година са заявени 130 638 ха площи и 240587 пчелни семейства под контрол.
Лидия Чакръкчиева – главен експерт в дирекция „Развитие на селските райони“ представи наредбата за прилагане на новата интервенция „Биологично животновъдство“, както и промените в интервенция „Биологично растениевъдство“. Новост е включването на три нови групи култури: смесени зеленчукови култури на открито, в отопляеми и в неотопляеми оранжерии за кампания 2026 г. И двете наредби са качени за обществено обсъждане и предстои да бъдат публикувани.
Дискусиите бяха свързани основно с доказването на производство от животните по интервенцията биологично животновъдство, както и по отношение на процеса за прилагане на фактор „преработка“ при оценка на лабораторните анализи за остатъчни количества пестициди.
Вторият панел беше насочен към приносът на науката, съветниците и бизнеса за развитието на биологичното земеделие. Както и възможностите за съвместна работа и обмяна на знания и опит.
Албена Симеонова, председател на УС на Българска Асоциация Биопродукти представи дейността на асоциацията и ролята й за защита на интересите на българските био производители, представяне на биологичните продукти по време на изложения в България и в чужбина. Другата важна роля на асоциацията е участие в работни групи и комитети, дискусии и представяне на становището на бранша в процесите на разработване на законодателство и мерки за подпомагане.
Д-р Стоилко Апостолов от БИОСЕЛЕНА представи международния проект Organic Advisory Network за създаване на европейска мрежа от съветници по биологично производство на 4 групи култури: плодове, зеленчуци, лозя и полски култури и преживни животни. Общо 34 организации от 22 държави си партнират в проекта, който обучава и подпомага навлизането на нови съветници за биологично производство, повишаването на квалификацията на съветниците и насърчаване на обмена на знания и добри практики.
Тенчо Христов от БИОСЕЛЕНА представи друг голям европейски проект за сътрудничество: OH-FINE, по който работят 18 организации – партньори от 9 държави. Проектът обучава, съветва, подпомага и насърчава обмен на знания и опит на 100 ферми в 5 държави. Фермерите получават подкрепа по време на прехода към био производство и след изтичане на преходния период. Разработва се интернет платформа за комуникация и обмен на знания с автоматичен преводач, както и онлайн инструмент за вземане на решения.
Милен Кръстев – началник на отдел „Трансфер на знания, сътрудничество и дигитализация“ в дирекция РСР на МЗХ, представи възможностите за предоставяне на съвети, обучения и информация, на сътрудничество за къси вериги на доставки, както и подготовка на съвместни проекти за партньорства за иновации в 4 от интервенциите по Стратегическия план.
Божидар Петков – председател на Националната асоциация за биологична растителна защита, органични торове и иновативни технологии представи работата на сдружението и важността на подкрепата, която получават био производителите от компаниите, които произвеждат и доставят иновативни биоагенти за защита на растенията.
Кристина Мурджова – експерт във фирма Амитица, представи опита на компанията в предоставяне на комплексни решения за торене, повишаване на здравето и имунитета на растенията, както и голяма гама решения за контрол на болести и неприятели при растенията в биологичната ферма.
Тервел Николов, съдружник в Опора Заден, представи собствен патентован модел за контрол на популацията на Тута Абсолюта (Доматен молец) и други видове нощенки, с използване на специална ЛЕД светлина, която привлича насекомите. Уреда е патентован и се предлага в два варианта – за оранжерии и за открити площи. Компанията предлага и гама от биоагенти за контрол на вредители по културните растения, разрешени за биологично производство.
Людмил Стоянов и доц. д-р Мирослава Чербаджи от ROMB представиха шест иновативни продукта за активиране на процесите в почвата, регулиране на рН, стимулиране на растежа на корените, производството на хлорофил, неутрализиране на патогените и на растежа и здравето на растенията. Продуктите са български патент и съдържат комбинация от микроорганизми, гъби, микро и макроелементи.
Коктейлът след конференцията беше подготвен с български биопродукти, предоставени от членове на БАБ.
Специални благодарности на:
- Био ферма Розино – кисело мляко от краве и биволско мляко, кефир, плодово мляко, сладолед
- Албена Симеонова – биовино
- Дивата ферма – месни деликатеси от телешко и говеждо месо
- Ферма и мандра „Ръченица“ – кашкавал, кисело мляко и сирене от овче и козе мляко
- Ферма и мандра Нестинари – сирене и кашкавал от краве мляко
- Балевски и Киров – шипков мармалад
- Био ядки Ники – орехи, лешници, халва
- Био стайл – бисквити и солети
- Натюр – солети
- 100% био – биоябълки
- Моравско село – биозеленчуци
- Венец – биолютеница
- Хармоника – солети
- Божидар Петков – сироп и вино от биомалини
- Георги Василев – биоорехи
- Био Бенямин – биошоколади


































