7 122 са производителите, преработвателите и търговците на биологични продукти в България през 2016 година, което е близо два пъти повече от 2012 година. Трайни насаждения, зърнено-житни култури и техническите култури са водещи в биологичното производство в страната, чиято площ прогресивно расте пред последните години. През 2016 продължава да расте броят на биологично отглеждани овце (24 934) – три пъти повече от 2013, говеда (14 902) – десет пъти повече, и кози (8 204) – два и половина пъти повече. Два пъти повече в сравнение с 2013 са и пчелните семейства под контрол: от 117 360 на 239 045.

Тези все още предварителни данни за 2016 година бяха изнесени на международната конференция „Биологичното земеделие в България: как приказката продължава?“, организирана от Фондация БИОСЕЛЕНА със съдействието на Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие“ и Българска Асоциация Биопродукти на 23 февруари в Пловдив.

Въпреки това възходящо развитие секторът е изправен пред сериозни предизвикателства: привършването на парите по Мярка 11 на ПРСР, предложения за затягане на контрола и наказания за проблеми, които не са предизвикани от биопроизводителите, липсата на сертифицирани български производители на семена и посадъчен материал при наближаващ срок за въвеждането на това изискване през 2020 година. В дискусиите се чу предложение за преразглеждане на секторите, които ще се подпомагат по Мярка 11 и за фокусиране върху стимули, които да гарантират храните на българската трапеза да са с биокачество след няколко години, а не да се отчита само увеличение на субсидиите.

„В последните няколко години биологичното производство е един от секторите в България, който се развива с бързи темпове, като непрекъснато нарастват площите, животните и броя на биологичните производители, преработватели и търговци“, посочи в презентацията си Лъчезар Симонов, Началник отдел „Биологично земеделие“ в Министерството на земеделието и храните. Той изнесе и предварителни данни за биопроизводството през 2016 година.

3 257 са заявленията за биологично растениевъдство, подадени по Мярка 11 на ПРСР през 2016, което е почти два пъти повече от предходната година, съобщи Христо Вълов, експерт от Дирекция „Директни плащания“ в Държавен фонд „Земеделие“. Почти двойно са нараснали заявленията и за биологично животновъдство и пчеларство. Уникалните био кандидати през 2015 са били 3 414, а през 2016 – 5 130. Оторозираните плащания по Мярка 11 за Биологично растениевъдство през 2015 са били 23 634 366,49 лв., за биологично пчеларство – 4 013 913,72 лв., за биологично животновъдство – 496 653, 63 лв.

Албена Симеонова от БАБ започна презентацията си с представяне на инициативата на Асоциацията за пълна забрана на неоникотиноидните пестициди, които са изключително опасни за пчелите. Съвместно с МЗХ и БАБХ Българска Асоциация Биопродукти работи за включването на поне 5 процента биопродукти в детските храни и менютата в здравните заведения.

Планът за действие за развитие на биологичното производство в България за периода 2016 -2020 бе представен от Добринка Павлова – Директор дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“ в МЗХ. Приоритетните му области са: Развитие на националния и външния пазар на биологични продукти и Стимулиране на ориентирани към практиката научни изследвания, образование, обучение и консултантски дейности в областта на биологичното производство.

Иржи Лехейчек, член на борда на IFOAM, Европейската група на Международната федерация на движенията за биологично земеделие представи хода на договарянето на новият регламент за биологично производство в ЕС и най -важните очаквани промени, които биха могли да засегнат и българските производители.

Европейска платформа за обмен на знания и опит при био производство на полски култури, създадена в рамките на проект OK-Net Arable, по който работи от българска страна работи и БИОСЕЛЕНА, бе представена от управителя на фондацията д-р Стоилко Апостолов.

Конференцията приключи с малък коктейл с биологични продукти. А в петте дни на АГРА на щанда на БИОСЕЛЕНА бяха предлагани фермерски храни от Балкана, произведени с подкрепата на българо-швейцарския проект “За Балкана и хората“ – сирене и кисело мляко от редки породи, биологичен мед и пчлени продукти, пъдпъдичи яйца, заешко месо и др. За първото си представяне на Фудтех фондацията получи грамота.

За проекта „За Балкана и хората“

“За Балкана и хората” се изпълнява в периода 2012 – 2107 година с финансовата подкрепа на Българо-швейцарската програма за сътрудничество по Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество.

Проектът обединява усилията на десет партньори от България и Швейцария: пет български неправителствени организации (Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА, Асоциацията на парковете в България, Българското дружество за защита на птиците, Българска фондация Биоразнообразие, WWF – Дунавско-Карпатска програма) и четири швейцарски (Pro Натура / Приятели на Земята, REDD, BirdLife Швейцария и Фондация SAVE), както и българското Министерство на земеделието и храните, представено от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

През 2016 година „За Балкана и хората“ бе отличен с наградата Натура 2000 на Европейската комисия (категория „Социално-икономически ползи“).