Отношението и ангажираността към опазването на природата се превръщат във важен елемент от националната идентичност на българите. Темата за опазването на природата става част от ежедневието на хората и вече оказва влияние върху възприятията им по отношение на ключови проблеми на обществото и бизнеса.
Това показват данни от социологическо проучване, проведено в периода декември 2016 – януари 2017 от ЕСТАТ ЕООД в рамките на проекта „За Балкана и хората“, чието изпълнение БИОСЕЛЕНА координира. Проучването изследва нагласите на хората в районите на действие на проекта – Западен и Централен Балкан, както и нагласите на национално ниво за развитие на бизнес в хармония с опазената природа.
За 87 % от българите опазената природа помага за развитието на малкия и среден бизнес, а семейните ферми и малкият туристически бизнес подкрепят икономическото развитие и могат да бъдат основен поминък за планинските райони. Още по-висок процент (над 94%) смятат, че икономическият растеж не бива да застрашава природата, а бизнесът трябва да отделя средства за опазването й (пари, доброволен труд или друго).
Индикация за развитието на малките бизнеси извън градовете е фактът, че всеки пети жител на страната намира по-лесно местно произведена храна. Причината за това е видна от данните в регионалното проучване – 93% са на мнение, че се търси и предпочита местно произведена храна или храна, произведена от малки семейни ферми, а 40% смятат, че в последните четири години предлагането на фермерската продукция на пазарите е улеснено.
Според националното изследване храните, произведени от малки семейни бизнеси, са търсени основно от високообразовани, жителите на големите градове, но най-вече на столицата, работещите и особено хората с високи доходи. Малките семейни ферми в близост до природата са от полза както за жителите на силно урбанизираните територии, които потребяват здравословна храна, произведена по природосъобразен начин, така и за местното население, което може да разчита на повече приходи, заради привличането на платежоспособни групи. Увеличаващото се потребление на подобни продукти води до нарастване на привлекателността на природосъобразните бизнеси. Индикация за това е регистрираната промяна в броя на земеделските и животновъдни дейности в районите на действие на проекта. Почти 38% от участвалите в регионалното проучване смятат, че броят им се е увеличил в последните четири години.
Въпреки негативните кампании срещу защитените територии и зони в България в последните десет години, 73% от хората, живеещи в близост до зони от Натура 2000, природни и национални паркове смятат, че те не са ограничаващ фактор, а напротив благоприятстват развитието на бизнеса. В същото време едва за 8% от анкетираните, туризмът в ценни природни територии трябва да се развива чрез изграждане на инфраструктура, независимо от рисковете за природата. Според 71% това трябва да става чрез предоставяне на целогодишни услуги, свързани с посещаване на места със запазена природа.
Проучването показва, че 64% от анкетираните възприемат природозащитните и екологичните организации като източниците на информация по въпроси, свързани с опазването на природата в България, на които имат най-голямо доверие. Финансирането на НПО, защитаващи обществения интерес, трябва да става поне чрез два източника, основният от които е държавата (60%). Като източници на финансиране са посочени също международни организации (46%), проектната дейност (45%), общините (36%) и частният бизнес (35%). Нуждата от гарантиране на съществуването им чрез държавно финансиране е белег за важността на организациите в неправителствения сектор.
В процеса на прехода към зелена икономика, противопоставянето на икономическото развитие и опазването на природата вече не е състоятелно. Именно затова и фокусът на проект „За Балкана и хората“ бе върху осъзнаването на икономическите ползи от опазването на природния капитал, подкрепа за семейния бизнес, щадящ биоразнообразието и създаването на работни места в обезлюдяващи селски райони, работата за промяна на политиките и търсенето на възможност за прилагане на модели за устойчиво развитие и в други райони на страната.
Проектът „ЗА БАЛКАНА И ХОРАТА“ е финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество и подкрепя усилията на гражданските организации, институциите и малкия и среден бизнес в девет Натура 2000 зони в България за икономическо развитие в хармония с устойчивото ползване на природните ресурси. Проектът стартира през септември 2012 г. и ще приключи август 2017 г. Носител e на наградата Натура 2000 на ЕК през 2016 г. в категория „Социално-икономически ползи“ и включва 10 партньора от България и Швейцария – 9 неправителствени организации – пет български (Фондация за биологично земеделие Биоселена, Асоциация на парковете в България, Българска фондация Биоразнообразие, WWF България, Българско дружество за защита на птиците), четири швейцарски (Pro Натура / Приятели на Земята, REDD, BirdLife Швейцария и фондация SAVE), както и МЗХ, представени от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
Още информация и новини за Проект „За Балкана и хората“
Вижте графики от проучването
ДАННИ ЗА НАГЛАСИТЕ ЗА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ БИЗНЕСА И ЗАПАЗЕНАТА ОКОЛНА СРЕДА