Биологичното земеделие има безброй ползи за околната среда и обществото, но те често се пренебрегват. В тази статия са описани някои от ползите от биологичното земеделие, като е разгледана ролята на науката, потребителите, научните изследвания и иновациите.

Трансформиране на земеделската система

Нашето земеделие и хранителни системи трябва да бъдат трансформирани спешно, за да се преборим с изменението на климата и да постигнем Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН. Поради тази причина Европейската комисия инициира няколко политики, за да направи хранителните системи на ЕС устойчиви и неутрални по отношение на климата до 2050 г.

Високи цели бяха поставени с Европейската зелена сделка, включително стратегиите „От фермата до трапезата“ и „Биоразнообразие“. За да се създадат справедливи, здравословни и природосъобразни хранителни системи, стратегията „От фермата до трапезата“ има за цел да намали с 50% загубите на хранителни вещества и използването на химически пестициди с 50%, както и продажбите на антимикробни средства за селскостопанските животни. Освен това стратегията за биоразнообразието има за цел да увеличи характеристиките на ландшафта с голямо разнообразие върху поне 10 % от земеделската земя 5.

И накрая, целта за постигане на поне 25 % от земеделската земя на ЕС с биологично земеделие до 2030 г., включена както в стратегията „От фермата до трапезата“, така и в стратегията за биологичното разнообразие, показва, че Европейската комисия счита биологичното земеделие за част от решението за постигане на другите цели.

 

 

Оценяват ли се правилно ползите от биологичното земеделие?

Въпреки че биологичното земеделие опазва околната среда и методите му на производство са подкрепени от научни изследвания, потенциалът и производителността на биологичния сектор често се поставят под въпрос от различни политици и учени 3,10. Напоследък повишаването на цените на селскостопанските стоки поради войната в Украйна се използва като аргумент за отказ от целите на Стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията „Биоразнообразие“. Това показва, че ползите от биологичното земеделие не се оценяват правилно и не се признават. Въпреки че биоземеделието е изключително опазваща ресурсите и щадяща природата форма на земеделие, ориентирана е към принципа на затваряне на цикъла на хранителните вещества, на биологичното земеделие се гласува твърде малко доверие14.

 

Ролята на науката

Научните изследвания показват, че биологичното земеделие има много предимства пред конвенционалното земеделие. Биологичното земеделие има особено положителен принос в областта на опазването на водите, биологичното разнообразие, почвеното плодородие, опазването на климата и адаптирането към климатичните промени, ефективното използване на ресурсите и хуманното отношение към животните10. Преглед на повече от 800 изследвания в условията на умерен климат показва, че разнообразието на флората, птиците, насекомите и паяците при всички изследвания е по-голямо във фермите, управлявани по методите на биологичното земеделие.

Тези резултати потвърждават положителното въздействие на биологичното земеделие върху биологичното разнообразие13. Оптимизирането на управлението на азота е от решаващо значение за подобряване на почвеното плодородие и намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда. Направено е сравнение между 30 двойки конвенционални и биологични стопанства в Германия по отношение на внасянето на азот в почвата, изнасянето на азот с реколтата и баланса на азота. В 90 % от сравненията излишъкът на азот е по-нисък в системите с биологично земеделие. В същото време ефективността на използване на азота в биологичните ферми е по-висока с 60 % в сравнение с конвенционалните ферми, включени в изследването4.

Доказано е, че комбинацията от органични торове, компост и по-малко интензивни обработки на почвата значително подобрява качеството на почвата2. В дългогодишен опит с глинести почви при биологично управление е установено, че намалените обработки на почвата са довели до по-високо съдържание на органичен въглерод, микробна биомаса и микробна активност в сравнение с класическата оран7. По отношение на изменението на климата биологичните системи могат да допринесат за намаляване на отделянето на парникови газове от селскостопанския сектор, като намалят емисиите на азотен оксид (N2O) – дълготраен парников газ – с 40 % на хектар12.

В този контекст друго полево изпитване в Западна Европа показа, че биологичните практики с намалени обработки на почвата са увеличили запасите от органичен въглерод в повърхностния слой с 20 %, което подпомага поглъщането на въглерода – процес на извличане на CO2 от атмосферата и съхраняването му в почвения въглероден комплекс6.

 

Ролята на производителността

Политическият дебат се фокусира основно върху производителността на биологичното земеделие, пренебрегвайки многобройните положителни ползи за околната среда8. Според проучвания средната разлика в добивите между конвенционалните и биологичните земеделски системи в умерената климатична зона е в интервала 20-25 %, но тези разлики в добивите варират значително в зависимост от културата и региона. От друга страна, биологичният метод на производство може да осигури по-стабилни реколти в сравнение с конвенционалното производство. Проучванията в холандски условия показват, че разликата в добивите между биологичното и конвенционалното земеделие намалява с течение на времето, тъй като производителността на почвата се увеличава и агроекосистемата става по-стабилна.

Важно е да се отбележи, че производителността на биологичното земеделие е особено забележима при екстремни климатични условия, като суша и наводнения – които за съжаление се срещат все по-често – където биологичното земеделие се представя с около 30 % по-добре от конвенционалните полета. И накрая, намаляването на производителността може да бъде смекчено чрез ефективно управление на хранителните вещества, както и чрез прилагане на прецизно земеделие или нови цифрови технологии11.

 

Ролята на поведението на потребителите

Друг акцент следва да бъде поставен на повлияването върху поведението на потребителите и борбата с разхищението на храни по цялата хранителна верига8. Запазването на настоящите цели на стратегията „От фермата до трапезата“ ще гарантира продоволствената сигурност в дългосрочен план, като същевременно ще се бори с изменението на климата и деградацията на околната среда1.

 

Какво е необходимо?

Научните изследвания и иновациите са от ключово значение за разработването и прилагането на концепции за биологично производство и по този начин за превръщането на нашите хранителни системи в устойчиви и подходящи за бъдещето9. Биологичното земеделие предлага знания и работещи решения, които могат да послужат на целия селскостопански сектор и да бъдат интегрирани в действията за опазване на климата и природата. За да се случи това, са необходими солидни консултантски служби, които да познават методите на биологичното производство.

В заключение може да се каже, че биологичното земеделие има важен принос за устойчивите хранителни системи и ще продължи да играе важна роля и в бъдеще. За да се постигнат целите на Европейската „Зелена сделка“, са необходими повече признание и подкрепа за биологичното земеделие и неговата научна основа. Платформата „Знания за биологичното земеделие“ ще продължи да подкрепя обмена между учени, консултанти и земеделски производители, за да допринесе за по-нататъшното развитие на сектора на биологичното земеделие. Целта е да се разпространят знания за биологичното земеделие в цяла Европа въз основа на научни изследвания и да се насърчи прилагането на практики за биологично земеделие.

 

Текст: Maria Ladinig, Bram Moeskops, IFOAM Organics Europe

Референции:

  1. Aubert, et al. (2022): War in Ukraine and food security: what are the implications for Europe? | IDDRI
  2. Aulakha, et al. (2021): A review of the influences of organic farming on soil quality, crop productivity and produce quality. Journal of plant nutrition 2022, ahead-of-print, 1-22. https://doi.org/10.1080/01904167.2022.2027976
  3. Barreiro-Hurle, et al. (2021): Modelling environmental and climate ambition in the agricultural sector with the CAPRI model. Exploring the potential effects of selected Farm to Fork and Biodiversity strategies targets in the framework of the 2030 Climate targets and the post 2020 Common Agricultural Policy, EUR 30317 EN, Publications Office of the European Union, Luxembourg, 2021, ISBN 978-92-76-20889-1, doi:10.2760/98160, JRC121368
  4. Chmelíková, et al. (2021): Nitrogen-use efficiency of organic and conventional arable and dairy farming systems in Germany. Nutr Cycl Agroecosyst, 119:337–354. https://doi.org/10.1007/s10705-021-10126-9(0123456789
  5. European Commission: A European Green Deal. A European Green Deal | European Commission (europa.eu)
  6. Krauss, et al. (2022): Reduced tillage in organic farming affects soil organic carbon stocks intemperate Europe.Soil & Tillage Research 216, 105262. https://doi.org/10.1016/j.still.2021.105262
  7. Krauss, et al. (2020): Enhanced soil quality with reduced tillage and solid manures in organic farming – a synthesis of 15 years. Scientific Reports 10: 4403 | https://doi.org/10.1038/s41598-020-61320-8
  8. Mueller, et al (2017): Strategies for feeding the world more sustainably with organic. Nature Communications, 8(1)
  9. Rahmann, G. (2017): Organic Agriculture 3.0 is innovation with research. Organic Agriculture  7:169–197. DOI 10.1007/s13165-016-0171-5
  10. Sanders J, Heß J (eds) (2019): Benefits of organic farming for the environment and society. 2nd revised and supplemented edition. Braunschweig: Johann Heinrich of the Thünen Institute, 398 p, Thünen Rep 65, DOI:10.3220/REP1576488624000 (in German, English summary included)
  11. Schrama, M., et al. (2018): Crop yield gap and stability in organic and conventional farming systems. Agriculture, Ecosystems & Environment, 256, pp.123-130. DOI: 10.1016/j.agee.2017.12.023
  12. Skinner, et al. (2019): The impact of long-term organic farming on soil-derived greenhouse gas emissions. Scientific Reports, 9:1702. https://doi.org/10.1038/s41598-018-38207-w
  13. Stein-Bachinger, et al. (2020): To what extent does organic farming promote species richness and abundance in temperate climates? A review. Org. Agr. (2021) 11:1–12.
  14. Wachendorf, M., Bürkert, A. & Graß, R. (2022): Organic farming, 2nd edition. Eugen Ulmer KG. https://doi.org/10.36198/9783838585796 (in German)

Допълнителна информация:

  1. Hamadttu Abdel Farag El-Shafie (2022): Impacts of Organic Farming on Insects Abundance and Diversity. IntechOpen. DOI: 10.5772/intechopen.102035
  2. ICROFS (2015): The Contribution of Organic Farming to Public Goods in Denmark. Buchs A/S. icrofs.dk/fileadmin/user_upload/Knowledge_synthesis_-_short_edition.pdf
  3. IFOAM EU & FiBL (2016): Organic farming, climate change mitigation and beyond. ifoameu_advocacy_climate_change_report_2016.pdf (organicseurope.bio)
  4. Mahmud, et al. (2021): Nitrogen Losses and Potential Mitigation Strategies for a Sustainable Agroecosystem. Sustainability 2021, 13, 2400. https://doi.org/10.3390/su13042400
  5. Muller, et al. (2017): Strategies for feeding the world more sustainably with organic agriculture. Nat Commun 8, 1290.https://doi.org/10.1038/s41467-017-01410-w
  6. Scialabba, N., & Müller-Lindenlauf, M. (2010): Organic agriculture and climate change. Renewable Agriculture and Food Systems, 25(2), 158-169. doi:10.1017/S1742170510000116
  7. Skinner, et al. (2019): The impact of long-term organic farming on soil-derived greenhouse gas emissions. Scientific Reports, 9:1702. https://doi.org/10.1038/s41598-018-38207-w
  8. TP Organics (2022): TP Organics Research Briefing – Scientific evidence on the contribution of organic farming to sustainable food security
  9. Tuck, et al. (2014): Land-use intensity and the effects of organic farming on biodiversity: a hierarchical meta-analysis. J Appl Ecol, 51: 746-755. https://doi.org/10.1111/1365-2664.12219
  10. Wang, et al. (2021): Factors That Influence Nitrous Oxide Emissions from Agricultural Soils as Well as Their Representation in Simulation Models: A Review. Agronomy 2021, 11(4), 770; https://doi.org/10.3390/agronomy11040770