Изпитването в България на 3 нови препарата дават обнадеждаващи резултати

 Знаете ли, че Бордолезовият разтвор, който и в България се използва от незапомнени времена, не е безвреден и безобиден препарат? Приготвя се от меден сулфат, известен в практиката като син камък (CuSO4·5H2O) и вар (негасена-калциев оксид (CaO)  или гасена-калциев дихидроксид Ca(OH)2).

Съставките се срещат в природата и въпреки не сложният химически състав и характер на съединението, прекомерната й и неправилна употреба в земеделието може да доведе до много и негативни последствия за здравето на хората. Продължителната употреба е довела до изменчивост в патогените и те стават все по устойчиви, което налага да се увеличава дозата, биологичните производители нямат други препарати с които да се борят и прилагат само медни средства. Всичко това води до прекомерно натрупване на мед в почвите над допустимото съдържание от 140 мг/кг прието в Европейският съюз. А медта като тежък метал, (въпреки че е биогенен), високите количества имат негативно въздействие върху почвените организми и микроорганизми, могат да се натрупат в някои плодове и зеленчуци които се консумират от хората или се използват за фураж на животни, измиват се от поливни води и дъждове и попадат в източници за питейна вода, която може да стане и неизползваема.

Както знаете, според европейските регламенти използването на медните препарати в биологичното земеделие трябва да се намалява постепенно. Проблемът всъщност идва от дългата им употреба без ограничения в количеството и то на относително постоянни места (основно лозя и овощни градини).

За да се ограничи зависимостта на био производството от медни препарати, няколко научни колектива в света работят повече от 10 години за намиране на безвредни алтернативи на медните препарати.

Пан-европейският проект RELACS, в който и БИОСЕЛЕНА партнира изпитва в реални условия ефекта от прилагането на тези нови препарати върху различни култури (плодове, зеленчуци, лозя, малини, маслодайна роза) едновременно в няколко европейски страни: Германия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, България и Унгария.

В България първите опити при малини бяха проведени през сезон 2019 г. от екипа на Биоселена заедно с ИПЗЖ – Троян. Тази година продължаваме изпитването на трите нови препарата – заместители на медните съединения. Два от тях са растителни извлеци (екстракт от лиственица и екстракт от растението стиракс), другия препарат е вид млечна захар – тагатоза.

Двете икономически най-важни гъбни болести при малината са дидимела и антракноза. Дидимелата се нарича още петносване на пъпките, а антракнозата – некротични петна по листата и стъблото на малината. И двете болести се причиняват от гъбни патогени. Особено големи са пораженията при висока въздушна влажност в съчетание с ниски нощни (5-10 °С) и високи дневни (24-28°С)  температури в периода май – юни. При тези условия, в периода е най-масовото спороносене на гъбите и разсейване на спорите, при което се осъществява заразяване на растенията с патогена. Ако не се контролират болестите, загубите на реколта могат да достигнат до 50 %, и загиване на растенията в определени участъци. Особено опасно е за така наречените в практиката летни сортове. Леторастите които израстват и се развиват в този период, при силно нападение от антракноза не могат да презимуват успешно, а реколтата от останалите е слаба и с ниско качество.

Сн. 1 – начало на развитие на дидимела по стъблото;

Сн.2 – нападнато растение от  антракноза – по листата се образуват сиво- кафяви петна, върху стъблото има ясно развита дълбока язва от патогена, което води до неговото пречупване.

В биологичното земеделие се набляга на превантивните мерки – избор на устойчиви сортове, предпочитание към ремонтантните сортове, избор на проветриво и с голяма надморска височина място. Когато въпреки взетите предпазни мерки се стигне до заболяване се използват разрешени за целта препарати. Такива са препаратите, които съдържат меден хидрооксид и меднокалциев сулфат. Такива препарати са: „Фунгуран“ ОН 50 ВП – 77% меден ходрооксид съответстващ на 50% чиста мед, „Шампион“ ВП – 77% меден ходрооксид, „Косайд“ 2000 ВГ – 53,8  % меден ходрооксид, „Бордо микс 20 ВП“ – 200 г/л меднокалциев сулфат.

Опитите провеждаме в градините на института, сорта малини е „Туламин“, неремонтантен  сорт. Всеки препарат се изпитва в три участъка (повторения). За сравнение използваме стандартен меден препарат „Фунгуран“ ОН 50ВП, а за контрол – нетретиран участък в същия ред.

Резултатите от миналия сезон 2019 г показаха най-добро действие и предпазване на растенията от препарата RS-63 SumB – екстракт от растението стиракс. Степента на нападение и при двете болести след отчитане на резултатите от опитните участъци показа средно 28-29 %.

През тази година развитието на растенията започна по-късно с 14 дни заради студеното време в краят на м. март и началото на м. април. Вече сме направили две пръскания: първото на 31 март, преди вегетация в относителен покой на пъпките. Второто е направено на 9 април след подобряване на климатичните условия, които в началото на месеца бяха неблагоприятни – ниски температури, мокър сняг. В момента на пръскане е отчетено развитие на 6-8 % от листните пъпки по леторастите. Третото пръскане е на 23 април, при развити листни пъпки и оформени листа на летораста.

Имаме много по-добра организация на опитите и успяваме да напръскаме преди валеж, за да използваме превантивния ефект на препаратите.

Планираме скоро да покажем резултатите във видео на YouTube- канала на Фондация БИОСЕЛЕНА. Следете и сайта ни: www.bioselena.com

 Сн. 4-общ вид на реда с малини преди второто пръскане;
Сн. 5 – всеки тестови участък е означен с информационна табела, растенията са прибрани в теловете на опорната конструкция и готови за третиране със съответният препарат.
Сн. 6 трето пръскане-още в началното си развитие, растенията са напръскани и това ще продължава през целият им вегетационен период на растеж за да се изпита предпазният механизъм на препарата, а младите листа и леторасти са най уязвими и податливи на заболяване