Изводи от опити на БИОСЕЛЕНА по проекта РЕЛАКС

Знаете ли кои са болестите, които могат да провалят производството на маслодайни рози? Ръжда и черни листни петна. Те намаляват добивите на цвят, дори могат да доведат до измръзване и изсъхване на изтощените розови храсти.

Благоприятни  условия за развитие на ръждата са влажно и хладно време,дори 1 капка вода и температура от 6°С до 28°С, а за черните петна – дъждовно време, чести и изобилни роси и умерени температури между 15°С  и 32°С.

При биологичното производство се прилага комплекс от мерки за контрол на болестите, особено при многогодишните култури, каквато е и маслодайната роза. Това са подходящи райони и условия за отглеждане (почви, климат, топлина, влага, светлина), устойчиви сортове, подходяща подготовка и обработка на почвата, торене… Всички те трябва да осигурят оптимални условия за развитие на растенията, да повишат техните защитни сили, за да могат максимално самостоятелно да се справят с болестите, неприятелите и неблагоприятните климатични условия.

Това е и стратегията на растителна защита: „Правя всичко възможно да осигуря оптималното развитие на растенията”. Това включва индиректни (непреки) методи за борба:

  • Спазване на вътрередово и междуредово разстояние с цел вентилиране на насаждението
  • Добре балансирано торене с умерени количества азот (до 100 кг/ха.);
  • Да се заорават леко листата с цел благоприятстване на гниенето им;
  • Да не се прилагат мед-съдържащи препарати през горещите дни.

Прилагането на препарати за растителна защита се позволява когато всички тези мерки са се оказали недостатъчни. Може да се използват препарати, разрешени за биологично производство: препарати на основата на мед (меден хидроокис, меден сулфат) и сяра. През последните години в биологичното земеделие се намалява използването на медните ПРЗ. Медта е тежък метал и като такъв е възможно остатъчни количества да се натрупат в почвите и водите.

Постепенното премахване на медни ПРЗ е приоритетна стратегия за бъдещото развитие на биологичното земеделие. За да се намали зависимостта на био производството от медни препарати, няколко научни колектива в света работят повече от 10 години за намиране на безвредни алтернативи на медните препарати.

В рамките на проекта РЕЛАКС  (https://relacs-project.eu/) от миналата година екип на Фондация БИОСЕЛЕНА съвместно с Института по розата и етеричномаслените култури (ИРЕМК) – гр. Казанлък изпитваме заместващи на медта ПРЗ: Larchextract (LAR)- екстракт от лиственица; Styraxextract (SumB) – стиракс; Licoriceextract  (LIC)- екстракт от сладник и Tagatose (ТAG) – тагатоза. Първите три са екстракти от растения, тагатозата е млечна захар. Всеки продукт се изпитва в три участъка (повторения). За сравнение използваме стандартен меден препарат („Фунгуран”), а за контрола – нетретиран участък в същия ред.

 

Отчетените резултати през 2019 г. потвърждават действието на изпитваните ПРЗ срещу фитопатогенни гъбни заболявания и показват по-добро предпазване на растенията, в сравнение с медсъдържащия препарат и контролата. Осреднените резултатите от тези първи данни показват зависимост, докато в отделните участъци тя не е пряка.Това вероятно се дължи на различното развитие на розовите растения в тях.

Най-добро действие отчетохме при препарата SumB (стиракс). По-слабо предпазно действие имаше Licoriceextract  (LIC). През тази година вместо Licoriceextract ще изпробваме ефекта на комбинация на тагатоза със сяра („Кумулус”).

Обнадеждаващи са резултатите при добива на розов цвят и масло.Те показват, че всички варианти са с по-добри резултати от използвания референтен препарат и от контролния участък. Основна причина за това е доброто предпазно действие на тестваните ПРЗ. Примерно SumB  има най-нисък  процент на нападение от ръжда и черни листни петна. Това пряко се отразява на добива на розово масло, където SumB е с най-висок резултат, а при добива на розов цвят е 2- ри (след LIC).

Получени осреднени добиви:

  • цвят – при вариант LIC (8272,80 кг/ха), следван от SumB (8188,65), ТAG (7445,4) и LAR(7276,05).
  • масло – при вариант SumB(3685 мл/ха), следван от LAR(3599); LIC(3433) и ТAG(3350).

Тази година имаме много по-добра организация на опитите, засега успяваме да напръскаме преди валеж, за да използваме превантивния ефект на препаратите.

В периода 16-19 март 2020 извършихме резитба и почистване от сухите и измръзнали клонки, окопаване и фрезоване, торене с био тор („Органоформ”).Допълнително означихме указателните табели на опитните участъци.

До този момент направихме три третирания: първото на 30 март. Второто – на 7 април след подобряване на климатичните условия, които в началото на месеца бяха неблагоприятни(ниски температури, слани и мокър сняг). Третото – на 14 април, преди започващите дъждове. Преди всяко пръскане правим отчитане на нападението от болести. Тази година поради късните слани има частично измръзване на току-що разлистилите се пъпки(8-9%). Засега резултатите са обнадеждаващи и към момента няма нападения от болести.

Планираме скоро да покажем резултатите във видео на YouTube- канала на Фондация БИОСЕЛЕНА. Следете и сайта ни:www.bioselena.com