Първи тест за откриване на генно редактирана култура

 

Първият по рода си метод за публично откриване на генно редактирана култура (1) е успешно разработен и публикуван, съобщават Грийнпийс, неправителствени организации, асоциации, които са против ГМО, търговци. Това изследване опровергава твърденията на биотехнологичната индустрия и регулатори, че новите генетично модифицирани (ГМ) култури, проектирани с генно редактиране, не се различават от подобни, не-ГМ култури и поради това не могат да бъдат регулирани. (2)

Това е много важна новина за безопасността на храните, ключова за Европа, както и за България. Вече може бързо и лесно да се откриват всякакви генни изменения в културите: не само модификациите, но и т.н. „редактиране“, което досега не бе възможно.

Новият метод открива устойчив на хербициди сорт рапица, разработен с помощта на генно редактиране – нова форма на генно инженерство. Той позволява на страните от Европейския съюз да извършват проверки, за да предотвратят незаконното проникване на тази неоторизирана ГМ- култура във веригите за доставка на храни и фуражи в ЕС. Досега страните от ЕС не бяха в състояние да проверят вноса си за тяхното наличие в ГМ рапица, отглеждана в някои части на САЩ и Канада.

Методът позволява също хранителни компании, търговци на дребно, сертифициращи органи и национални инспектори по безопасност на храните да проверят дали продуктите не съдържат такива ГМ рапични семена.

Хайке Молденхауер, съветник по политиката на ЕС в германската асоциация „Храна без генно инженерство“ (VLOG), заяви: „Новият метод за откриване е крайъгълен камък в защитата на потребителите и бизнеса в ЕС. Властите вече могат да започнат да идентифицират неразрешени генно редактирани култури. Това помага на пчеларите, фермерите, животновъдите, преработвателите на фуражи и храни и търговците на дребно да държат тези нови ГМО извън техните вериги за доставки и да отговорят на търсенето на потребителите за храни  без ГМО“.

Новият метод е публикуван в научното списание Храни (Foods) след партньорска проверка. Той открива канола, сорт маслодайна рапица, създаден от американската компания за редакция на гени Cibus, да издържа на определени хербициди.  Агенцията за околна среда на Австрия (Umweltbundesamt), член на Европейската мрежа от ГМО лаборатории е одобрила метода, който отговаря на всички правни стандарти на ЕС.

Преди две години Европейският съд отсъди излезе с решение, че генно-редактираните организми попадат в обхвата на законодателството на ЕС за ГМО. Съдът заяви, че изключването на нови ГМО от регламентите ще противоречи на целта на законодателството. Съдът също така заяви, че това няма да спази принципа на предпазливост, който е залегнал в учредителните договори на ЕС и е в основата на правилата на ЕС за безопасност на храните.

Новият тест показва, че законодателството на ЕС, уреждащо ГМ организми (ГМО), може да се прилага и към нови видове ГМО, произведени чрез редактиране на гени, като се спазват високите стандарти на ЕС за безопасност на храните.

Директорът по политиката на ЕС за хранителната политика на Грийнпийс Франциска Ахтерберг заяви: „Върховният съд на ЕС постанови, че генетично редактираните култури се регулират съгласно режима за ГМО на ЕС и че това е необходимо за защитата на потребителите и околната среда. Някои твърдят, че генно-редактирани култури не могат да бъдат открити и следователно не могат да бъдат регулирани съгласно режима за ГМО на ЕС. Показахме, че ГМ култури, създадени с генно редактиране, могат да бъдат открити. Вече няма оправдания за неприлагането на съществуващите изисквания за безопасност и етикетиране на ГМО за тези нови ГМО. Европейската комисия и правителствата трябва да надграждат този успех и да разработят скринингови процедури, които могат да идентифицират генетично редактирани продукти.

Вижте прессъобщението
Повече информация:
media briefing
Eто и документа на IFOAM Organics Europe

Бележки:

[1] Терминът ‘редактиране на гена’ (или ‘геномно редактиране’) често се използва за означаване на нови техники за генно инженерство, които правят възможно получаването на нови характеристики в дадена култура, без обаче да се добавя чужд генетичен материал. Най-известната техника е CRISPR-Cas. Освен предвидените промени, редактирането на гени води до неволни генетични изменения, които могат да окажат въздействие върху безопасността на продуктите за хората и околната среда. Все още не е тествано дългосрочното въздействие върху здравето и околната среда на ГМ- култури, създадени с генно редактиране. Досега две генетично редактирани ГМ култури са излезли на пазара, но се отглеждат само в Северна Америка: Cibus ’SU Canola и Calyxt’s High Oleic Soybean.

 

[2] Изследването е проведено от консорциум, ръководен от д-р Джон Фаган от Института за здравни изследвания (Айова, САЩ). То е финансирано от неправителствени организации Greenpeace European Unit и Greenpeace Germany, както и от Съвета за устойчиво развитие на Нова Зеландия; асоциации за храни, свободни от ГМО VLOG (Германия), ARGE Gentechnik-frei (Австрия) и Проекта за не-ГМО (САЩ); Асоциацията за органично и природно здраве (САЩ); IFOAM Organics Europe и водещия австрийски търговец на дребно SPAR.