Биологично земеделие

 

Приоритетна област на работа на фондацията е провеждането на политики в областта на биологичното земеделие, като реализирането им става чрез:

  • консултации
  • обучение
  • законодателни инициативи
  • промоционални събития и кампании
  • активно присъствие в медийната среда

В света био земеделието се развива устойчиво. Тенденциите са ръст на сертифицираните площи, производството и консумацията на био храни. Защо е такъв голям интересът към биопроизводството и защо бележи непрекъснат растеж? Отговорът се крие във философията на биоземеделието и прилаганите методи на производство. Биопроизводството не вреди на околната среда, произвежда качествени и здравословни продукти и спомага за увеличаване на благосъстоянието на фермерите, които го прилагат.

Ето най-важните принципи на отделните биологични производства:

  1. Биологично растениевъдство

Общи принципи

 

Почвено плодородие и грижи за почвата

Здравата почва е предпоставка за здрави растения, здрави животни и здравословни хранителни продукти. В центъра на всички мероприятия при биологичното земеделие е грижата за здрава почва, поддържането и увеличаването на почвеното плодородие. Многообразната растителност и възможно по- пълното растително покритие на почвата са най- добрите предпоставки за запазване и увеличаване на хумуса в почвата. В  биологичното стопанство то е движеща цел. Постига се чрез създаването на подходящи пасища, зелено торене и ограничаване на дела на окопните култури в сеитбообращението, а когато е необходимо – прибавяне на органична материя.

 

Обработка на почвата

Обработката на почвата трябва да бъде минимална и внимателно осъществена. Почвената фауна и почвената структура се взимат под внимание при извършване на всяко мероприятие. С цел избягване загубата на хранителни вещества в почвата и изразходване на енергия, дълбоката оран и интензивните обработки се избягват.

 

Торене

Торенето цели поддържането и увеличаването на почвеното плодородие. То трябва да е сведено до минимум и става изключително с органични торове. Определя се въз основа на  нуждата на растенията от хранителни вещества, наличието им в почвата, очаквания добив чрез наблюдение и баланс на хранителните вещества в цялото стопанство.

Забранена е употребата на синтетични торове.

Използваните органични торове, компост и почва не могат да съдържат допълнения, които не са разрешени в стандарти за биологично производство. За торовете (произход, количество и употреба) се води точен отчет. Торенето, в частност азотното торене, не трябва да понижава качеството на продуктите (хранителни съставки, вкус, мирис, трайност, здравословност). Интензивността на торене се съобразява и с климатичните условия и местонахождението.

Количеството на внесените хранителни вещества за хектар (собствен и чужд тор, закупени органични средства за наторяване) не може да надвишава количеството от 170 кг. азот/ха/година.

 

Избор на култури и сортове

Трябва да се избират култури и сортове, които са най- подходящи за конкретните агроекологични условия. По възможност да се подбират устойчиви на болести и неприятели сортове, които не са взискателни по отношение на хранителния режим.

 

  1. Биологична растителна защита- Как да защитим растенията без химия?

В биологичното земеделие се отдава значение на мерките, които стимулират здравето и съпротивителните сили на културните растения спрямо болести и неприятели. Стратегия на растителната защита трябва да бъде „Правя всичко, което осигурява оптималното развитие на културното растение”.  За болест или неприятели говорим само тогава, когато има намножаване на определен неприятел или болест. В такива случаи е необходимо да помогнем на растенията да се преборят с болестта или вредителите. Само допреди 60-70 години човечеството е решавало тези проблеми с помощта на отвари, настойки или запарки от разпространени местни видове растения, които имат свойството да отблъскват или да унищожават вредните насекоми. Под действие на въздуха и светлината тези настойки и отвари бързо губят своята токсичност и рядко имат токсично действие за човека (или ако имат, то е нищожно). Нашият колега агроном Петър Киров издири, събра и записа стари рецепти, които споделяме с вас.

 

Растения за биологична борба (инсектициди):

 

  • Мечи лук(левурда)- при домати с/у листни въшки и мана настойка от цветоносни стъбла(събрани май-юни), луковици,листа. Двукратно. 1 кг ситно нарязана зелена маса от мечи лук и чесън, накисната в 3 литра вода за 12 дни. 300 гр. от нея за 10 л. вода.
  • Лук – паяжинообразуващи акари, листни въшки. Водна настойка 200 гр.люспи на 10 л.вода, за 12-15 часа. Трикратно напръскване през 5 дни. Срещу птици нападащи плодовете-разрязани луковици в короните на дърветата или редовете(ягоди)
  • Чесън – с/у гъгрици, на 100 кг зърно, ориз, брашно 200 гр луковици.; м/у лозите. Паяжинообразуващи акари 0,5 кг се счуква и се смесва с 3-5 л.вода, прецежда се, остатакът се накисва отново, двата извлека се доливат с вода до 10 л. От него на 300 мл се добавя 10 л.вода. Друга рецепта: 0,5 кг чесън се нарязва и счуква, 3л.вода в стъклен съд, на тъмно и топло място. След 5 дни се прецежда. В 10 л.вода се прибавя 60 мл от настойката и 50 гр.сапун. Листни въшки,оси по сливата: 2-3 наситнени глави за 10 л.вода. Пшеничен трипс 200 гр. на 10 л.вода.
  • Ралица – гъсеници на пръстенотворката, бяла овощна пеперуда, молци, бяла зелева и репна пеперуда, зелева нощенка, оси, ларви на листогризещи бръмбари, листни бълхи(ябълка). 1 кг суха трева , накисната за 2 дни в 10 л.вода или отвара след настойката, варена 1-2 часа.
  • Повет –  листни въшки. Неразпукани цветни бутони и цветове, 1,125 гр. се накисва за 1-2 часа в 10 л. Вода.
  • Коноп – ларви на майския бръмбар. Засят или внесени в почвата стъбла
  • Млечка – гъсеници. 4 кг листа, варят се 2-3 часа в малко вода, отварата се прецежда и долива до 10 л. Второ пръскане след 4 дни.
  • Хрян – съхранение на плодове. На 40 кг се поставят 3,2 кг. 200 гр. настърган хрян запазва на височина 25 см и диаметър 25 см за 5 месеца касисовите плодове, червиви ябълки.
  • Бял синап – подтиска развитието на плевелите, в смес с грах-увеличава добива, защитна ивица при овощни(и кориандър).
  • Къдраволистен магданоз – лозова филоксера. Около лозя, в реда.
  • Татул – зелева и цвеклова листни въшки. Изсушени листна маса и стъбла 400 гр.за 10 л. Вода.
  • Тютюн – листни въшки, бълхи, трипсове, листозавивачки, зелев молец, рапична и вишнева оси. 400 гр.ситно нарязана маса в 10 л. вода за 2 дни. Прецежда се и още 10 л. вода и 80 мл. сапун.
  • Домат – листогризещи гъсеници и неприятели, ябълков плодов червей. 4 кг ситно нарязана зелена маса в 10 л вода и се вари 30 мин. 2-3 литра от нея се разреждат с 10 л. вода и 40 гр. сапун.
  • Пипер лютив – листни въшки, бълхи, гъсеници и голи охлюви. 1 кг пресни или 0,5 кг сухи чушки се разрязват на две и се варят 1 час в 10 л. вода в затворен съд(или настойка). След това се оставят 2 дни, намачкват и прецеждат. 125 мл с 10 л. вода и 40 гр. сапун.
  • Картоф –  листни въшки, акари при краставици. 1,2 кг свежа маса или 0,6-0,8 кг. суха в 10 л. вода за 3 часа.
  • Черен бъз – педомерка, акари, сливов плодов червей. Засят или клонки в короните през цъфтежа.
  • Лайка – смучещи, гъсеници и лъжегъсеници(оси). 1 кг суха маса на 10 л. вода за 12 часа. Прецежда се и се добавят 30 л. вода и по 40 гр. сапун на 10 л.
  • Бял равнец – листни въшки, бълхи, акари, трипсове. 800 гр. суха маса се надробява, запарва се с вряла вода за 30-40 мин.(или се вари), долива се до 10 л вода и се кисне 36-48 часа.
  • Глухарче – листни въшки, бълхи, акари по овощните. 200-300 гр. свежи корени или 400 гр. листа се заливат с 10 л. леко затоплена вода за 1-2 часа. Първо пръскане при разтваряне на пъпките, второто след цъфтежа, следващите през 15 дни.
  • Обикновен пелин – листогризещи гъсеници, гъсеници, ябълков плодов червей. 1 кг просушена маса се вари 10-15 мин. в малко вода, изстудява се и се долива до 10 л. Препоръчва се да се добави настойка от сух кокоши тор(1-2 кг сух кокоши тор се накисва за 1-2 денонощия в малко вода). Смесва се с непрецедената отвара от пелин, прецежда се и се долива с вода до 10 л.
  • Тагетес – нематоди. Засаждат се м/у редовете и при ягоди. листни въшки – 1 кг цветове за 10 л вода, настойка.
  • Елша – попово прасе. Закопаване на клонки.
  • Арония – гъбни. Листа, откъснати през юни-юли.
  • Смрадлика – гъсеници.
  • Есенен минзухар – гъсеници.3-дневна настойка от сухи луковици(1,5 кг за 10 л вода)
  • Вратига – листни въшки. Отвара 1 кг на 10 л вода.
  • Конски лапад – листни въшки, акари. Настойка за 1 ден, 1 кг на 10 л.
  • Невен – листни въшки. Отвара 1 кг на 10 л вода.
  • Отровно лютиче – листни въшки. Настойка 1 кг на 10 л вода.
  • Кукуряк – листни въшки, акари, трипсове. Настойка 1 кг на 10 л вода.

Неприятели и биологична борба

  • Листни въшки – отвара от полски хвощ, ревен, обелки от лук, картофи, листа на алабаш, вратига, пелин; извлек от коприва, пелин, чесън; сапунен разтвор; отвара от противоглистна папрат, орлова папрат, дървесна пепел.
  • Бяла зелева пеперуда – извлек от листа и стъбла на домати.
  • Лукова муха – отвара от ревен; смесена култура с моркови.
  • Морковена муха – смесена култура с лук, чесън, праз, лавандула.
  • Гъсеници – извлек от пелин, отвара от вратига, разтвор на мек сапун
  • Акари – отвара от полски хвощ, 0,3 % мек сапун с тор от коприва, чесън.
  • Щитоносни въшки – разтвор от мек сапун, сернокисела глина
  • Белокрилка – разтвор от мек сапун, сернокисела глина
  • Попово прасе – заравяне до повърхността на почвата на съдове
  • Нематоди – смесени култури с тагетес
  • Голи охлюви – капани с бира, компост, извлек от бегония, дървесна пепел около растенията, сажди, каменно брашно и вар, примамки от части от картофи, загнили домати, краставици
  • Земни бълхи – при зелевите смесени култури със спанак и салата, отвара от вратига и пелин
  • Сляпо куче – сухи и свежи листа от пелин, хризантема
  • Царевичен пробивач – пролет след излюпване на гъсениците, преди вгризване – ПИРОС, 80 мл/100 л. вода, пръскане рано сутрин или вечер; през юли-август- също. Летежът на пеперудите може да се следи с Феромон 3510, на 50 м. Една от друга уловки; Трихограмамаидис – 10 000-50 000 женски на декар при гъстота повече от 5 яйчни купчини на 100 растения.
  • Телени червеи – обработка на почвата; примамки- варени царевични или пшеничени зърна 5-6 кг/дка, напоени с инсектицид.

Борба с болестите по зеленчуковите

 

Обеззаразяване на семената – отвара от лайка, термично – фасул, грах, домати, бамя. При домати в гореща вода при 56 º C за 30 мин.; с/у ТМV суха термообработка при 56 º C за 6 часа, след това при 80 º C за 24 часа. Семена от зеле с/у бактериоза и мана в гореща вода за 30 мин. при 50 º C, а за цветното зеле – 18 мин. Арпаджик – с/у мана 16 часа при 40 º C, 8 часа 43 º C или поставени на пряко слънчево греене за 1-2 седмици.

  • Бактериален пригор по домати – отвара от вратига, полски хвощ, бордолезов разтвор
  • Ръжди – отвара от полски хвощ, сероваров разтвор
  • Брашнеста мана – сероваров разтвор, колоидна сяра през 8-14 дни, отвара от полски хвощ
  • Гъбни – чесън, лук, калиев перманганат,
  • Бактериални – чесън на прах
  • Мани – медни препарати, отвара от полски хвощ

 

  1. Биологично животновъдство

 

Общи принципи, валидни за всички биоферми.  Развъждане и селекция.

Здравето и продуктивността на животните трябва да се стимулират чрез приспособени към техните нужди системи на отглеждане, чрез подбор на породите и адекватни методи на селекция. Спазвайки екологичните норми трябва да се избират животни, адаптирани към нуждите и условията на фермата.

Генетични манипулации, трансплантация на ембриони и хормонална синхронизация на еструса са абсолютно забранени. Забранено е също използването на бици и на сперма от бици, продукт на трансплантация на ембриони.

Био фермерите трябва да използват възможно по-често естественото осеменяване.

 

Отглеждане

Системата на отглеждане, животновъдните сгради и възможността за движение трябва да са съобразени с особеностите на съответният животински вид.

При строителството на нови обори или големи реконструкции на вече съществуващи такива трябва да се предвиждат дворчета за разходка, за предпочитане са системите за свободно групово отглеждане пред системите за индивидуално отглеждане. Броят на животните трябва да бъде съобразен с площта на обработваемата селскостопанска земя и с климатичните условия.

 

Животновъдни сгради

Леглата на всички видове животни трябва да се застилат със слама, добре да се подсушават и да бъдат добре изолирани. Единственото осветление през деня трябва да бъде слънчевата светлина. Материалите и боите, използвани при построяването и за поддръжката на обора трябва да бъдат безвредни за животните.

 

Хранене на животните

Основен принцип е животните да се хранят според техните нужди! По принцип животните трябва да се изхранват с фуражи, произведени във фермата. Фуражите, закупени отвън трябва да служат само като допълнение на основният фураж, произведен във фермата и да идват от друга био ферма. Забранено е прибавянето на синтетични фуражни добавки (карбамид, стимулатори на растежа, ензими, сулфонамиди и др.). Забранено е профилактичното използване на химиотерапевтични лекарствени средства (антибиотици, хормони, кокцидиостатици, синтетични аминокиселини и др.).

 

Произход на животните 

Основен принцип – всички новозакупени животни трябва да произлизат от сертифицирани биологични ферми.

 

Ветеринарна медицина

Трябва да се лекуват ранените или болни животни. Хомеопатичните лекарствени средства и методи да се използват с предимство. Противопаразитни средства и синтетични ваксини да се прилагат само със съгласието на ветеринарния лекар! Козметични и стопански операции, като например рязане на опашки, обезроговяване и др. трябва да бъдат ограничени до минимум. Разрешените козметични и стопански операции да бъдат извършвани само от квалифицирани специалисти и след съгласуване с контролните органи или компетентната власт.

 

 

Консултации

Една от основните ключови дейности на фондацията като инструмент за развитие на биологичното и устойчиво производство в страната са консултациите, които предоставяме под формата на платена услуга или в рамките на изпълняваните проекти. Целевата ни група са земеделски производители, преработватели, търговци и други заинтересовани лица. Консултациите са в областта на агроекологията, биологичното растениевъдство, животновъдство, преработка и директни доставки съгласно Регламенти на ЕС 834/2007 ;  889/2008 и Наредба № 1 на МЗХГ. Подпомагаме производителите при кандидатстване по земеделски програми, при прехода им към биологично производство, разработване на технологии  и ги консултираме при въвеждането на иновативни производствени техники.

Списък с предлаганите консултантски услуги може да намерите тук:

 

Професионално обучение

От 2003 год. към Фондацията работи Център за професионално обучение. Идеята да регистрираме центъра се роди в процеса на консултантската ни работа, защото разбрахме, че освен индивидуални консултации за създаването на модерно проспериращо земеделие съществена роля имат и обученията на земеделските производители, които дават базисните информации за стартиращи агро бизнеси. Важен е и фактът, че обученията са задължителен елемент при кандидатстване за субсидии по мерки от ПРСР. Към настоящия момент сме обучили над 3000 земеделски производители, преработватели и други заинтересовани лица. Обученията ни са както по индивидуална заявка срещу заплащане, така и в рамките на проектите, които изпълняваме. Основен приоритет са обученията по двата модула „Агроекология” и „Биологично земеделие”. Все по-актуални стават и обученията за преработка във фермата, поради засиления интерес на средни и малки животновъдни ферми към регистрация на обекти съгласно Наредба 26.

Провеждане на обучение в центъра за професионално обучение към ФБЗ „Биоселена”. Центът е лицензиран от НАПОО за обучения по професия „Фермер“, специалност „Земеделец“. На завършилите се издават удостоверения, даващи им право да кандидатстват по държавни програми за финансиране или други такива, изискващи предварително преминаване на такъв курс.

 

 

За повече информация и за кандидатстване за обучения, моля, свържете се с:

Николай Тихов – директор на ЦПО Биоселена

Петър Киров – консултант и преподавател в центъра

Формуляри за заявки за обучения можете да намерите тук:

 

законодателство

Един от приоритетите в работата ни е законодателни инициативи в областта на устойчивото земеделие и производство.

Експертите на фондацията работят във всички работни групи по мерките на ПРСР. Управителят на фондацията е член на Комитета за наблюдение на ПРСР 2014-2020 със съвещателен глас.

Съществен принос с експертна помощ бе оказан при приемането и последващите промени и актуализации на мярка 11 „Биологично земеделие“. Така например през 2014 год. за първи път в България се взе решение за подкрепа на биологичното животновъдство. А по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ са включени три приоритети: животновъдство, плодове и зеленчуци и етерични – маслени култури. Приоритетно ще се подпомагат също биологично производство и стопанства в необлагодетелствани райони.

През 2019 год. се очаква да стартират и мерките от група 16 и група 19, свързани с създаване на оперативни групи за иновации и къси вериги за доставка.

През 2016 год. съвместно със социолози от Софийския университет „Свети Климент Охридски” се разработи План за действие за развитие на биологичното производство в Република България за периода 2016-2020 год. По този начин подпомогнахме работата на отдел „Биологично земеделие” към МЗХ и работната група, която имаше за задача да разработи мерките в подкрепа на биологичното производство в страната.

Важни нормативни документи, свързани с биологичното производство вижте тук: http://www.mzh.government.bg/bg/sektori/rastenievadstvo/biologichno-proizvodstvo/