НОВИНИ

03 май, 2017

Назад към новини «

Конфликт между природа и бизнес в България не съществува

Конфликт между природа и бизнес в България не съществува

Конфликт между природата и бизнеса не съществува, а митът за него е фалшив, стана ясно от резултатите от актуални проучвания, проведени от агенция ЕСТАТ по поръчка на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“. Те бяха обсъдени днес на дискусия с участие на български и швейцарски експерти от проекта.


Според проведените проучвания на национално и на регионално ниво (в Западен и Централен Балкан) 87 % от всички българи твърдо заявяват, че „опазената природа подпомага икономическото развитие“. Тези данни се потвърждават и в по-конкретните въпроси, засягащи връзките на природата с туризма, на ролята на семейните ферми и малкия туристически бизнес, търсенето на чиста храна, фермерските пазари и др.


Природа и храни


Отново висок процент (над 85 %) вярват, че именно семейните ферми и малкия туристически бизнес могат да бъдат основен поминък за планинските райони на България, защото тяхното съществуване не застрашава природата. Подкрепата за природата в България се увеличава, в сравнение с миналогодишни изследвания, заяви Нада Тошева от БДЗП. Това се дължи и на реалните примери, които хората все по-често виждат и които доказват нагледно как малкият и среден бизнес успешно се развива в райони на Натура 2000. В рамките на проекта са подпомогнати 40 фермера, които вече са увеличили с 30 % приходите си.


През последните години броят на регистрираните ферми се е увеличил в пъти – от 80 през 2012 година до 1821 през април тази година, подкрепи изнесените данни и Стоилко Апостолов, управител на БИОСЕЛЕНА и координатор на проекта. Индикация за развитието на малките бизнеси извън градовете е и фактът, че всеки пети жител на страната твърди, че намира по-лесно местно произведена храна. Причината за това е видна и от данните в регионалното проучване – 93% са на мнение, че се търси и предпочита местно произведена храна или храна, произведена от малки семейни ферми, а 40% смятат, че в последните четири години предлагането на фермерската продукция на пазарите е улеснено.


Бизнес и природа

Българите фаворизират бизнеса, който не застрашава природата, стана ясно още от резултатите от проучването. Над 93 % на национално ниво застават зад твърдението, че икономическият растеж не бива да пречи на природата. Горещата подкрепа вероятно се дължи на това, че напълно заслужено природата е на първо място сред факторите, които обуславят българската идентичност. Над 85 % я представят като „много важна“ за личната им национална идентичност дори преди такива основополагащи фактори като история, традиции, бит и фолклор, изкуство и култура и др.- представи данните от националното проучване Тома Белев от АПБ.


Резултатите от проучванията и безпрецедентната воля на българите да запазят природата си впечатли дори швейцарските експерти, дошли да споделят своя опит за нагласите на опазване на природата в Швейцария. „Силно впечатлен съм, трябва да призная, че тези резултати са по-високи от нашите в Швейцария“ – каза Питър Дамари от REDD и съзря огромен потенциал на развитие на природосъобразния бизнес и туризъм в България, ако разбира се, обществената подкрепа се допълни и с институционална такава.


Неправителствения сектор

Именно в липсата на подкрепа на институциите и в политическата воля за промени се оказаха най-големите различия между България и Швейцария. Докато в България природозащитното движение все още се бори за правото да бъде заинтересована страна в съдебни дела срещу инвеститори, застрашаващи природата, този процес отдавна е приключен в Швейцария. „При нас природозащитните НПО имат право да оспорват инфраструктурни проекти в съда, представлявайки гражданското общество.“- заяви Бертран Сансонен от Pro Natura.


Други различия между България и Швейцария са и в начина, по който се финансират неправителствените организации. „Голяма част от нашето финансиране идва от членски внос и дарения, както и от делегирането на определени ангажименти от страна на държавата“, заяви швейцарският експерт. За разлика от тях, българските НПО продължават да разчитат основно на проекти. И докато в Швейцария очевидно гражданското общество само поема издръжката на природозащитните НПО, то у нас, болшинството от българите (60 %) поверяват тази роля на държавата. Едва 19 % смятат, че НПО трябва да разчитат на гражданите за своето съществуване.


Но за сметка на това българите дават значителна обществена подкрепа на неправителствените организации, като около половината от тях отговарят положително на въпроса „Смятате ли, че екологичните организации вършат добра работа за опазване на българската природа?“. Това е три пъти по-голяма от подкрепата за законодателната власт, пет пъти по-голяма от подкрепата за местната власт и седем пъти по-голяма от подкрепата на съдебната власт, заяви Тома Белев от АПБ. Още по-голям процент – 67 % пък са хората, които вярват на природозащитните НПО, когато се отнася за въпроси, свързани с опазването на околната среда. Природозащитните организации изпреварват по доверие институциите, медиите, общината и правителството, а с най-малко доверие по тези въпроси се ползва именно бизнесът (едва 21,5 % според данни от националното проучване).


По-голяма подкрепа за бизнес, който е в хармония с природата

В България биоразнообразието все още е огромно и трябва да се запази. Един от начините е именно подкрепата за бизнеса, който съществува в хармония с природата и да се осигури достоен живот на хората в тези райони. Потенциалът е налице, обществото иска и подкрепя това развитие на страната ни, остава и институциите да престанат да вярват на измислени стереотипи и да осъзнаят ползите от това. Около това твърдение се обявиха участниците в дискусията, като си пожелаха дебатът икономическо развитие за сметка на природата да приключи скоро и у нас.



В дискусията участваха:

Тома Белев - Асоциация на парковете в България

Д-р Стоилко Апостолов – ръководител проект, Фондация Биоселена

Peter Damary – REDD Мрежа за обмен и устойчиво развитие

Pierre Galland - SVS BirdLife Швейцария

Bertrand Sansonnens - Про Натура / Приятели на Земята

Нада Тошева – Българско дружество за защита на птиците

Райна Попова - WWF

Росен Василев – Българска фондация Биоразнообразие (БФБ)



Социологическото проучване може да изтеглите оттук: http://forthenature.org/upload/documents/2017/05/danni_prouchvania_ESTAT_2017.pdf


„За „Балкана и хората“

Проектът „ЗА БАЛКАНА И ХОРАТА“ е финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество и подкрепя усилията на гражданските организации, институциите и малкия и среден бизнес в девет Натура 2000 зони в България за икономическо развитие в хармония с устойчивото ползване на природните ресурси. Проектът стартира през септември 2012 г. и ще приключи август 2017 г. Носител e на наградата Натура 2000 на ЕК през 2016 г. в категория „Социално-икономически ползи“ и включва 10 партньора от България и Швейцария – 9 неправителствени организации - пет български (Фондация за биологично земеделие Биоселена, Асоциация на парковете в България, Българска фондация Биоразнообразие, WWF България, Българско дружество за защита на птиците), четири швейцарски (Pro Натура / Приятели на Земята, REDD, BirdLife Швейцария и фондация SAVE), както и МЗХ, представени от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.



АБОНАМЕНТ ЗА БЮЛЕТИН
Абонирам се